Закон за изповеданията

                  1 март 1949 г.- отменен 2003г.

Чл. 1. На всички граждани в Народна република България се
осигурява свободата на съвестта и на изповеданията.
Чл. 2. Изповеданията като религиозни общности са отделени
от държавата.
Те могат в рамките на Конституцията и законите на страната,
свободно да извършват религиозните си обреди.
Чл. 3. Българската православна църква е традиционно
изповедание на българския народ свързана е с неговата история и
като такава, по форма, съдържание и дух, тя може да бъде народна
демократическа църква.
Чл. 4. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в
своите граждански и политически права, нито да бъде освободен от
изпълнение на задълженията, възложени му от законите на
страната поради това, че той принадлежи на едно или друго
изповедание или не се числи към никое изповедание. Това правило
еднакво важи и за свещенослужителите при разните изповедания.
Чл. 5. Изповеданията в организационния си строеж и в
обредите и службите си, могат да се ръководят от своите канони,
догми и уставни положения, ако същите не противоречат на
законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 6. От момента на утвърждаване устава на изповеданията
от министъра на външните работи, същото се счита за признато и
добива качество на юридическа личност. От този момент качество
на юридическа личност добиват и местните поделения на
изповеданието.
Министърът на външните работи мотивирано оттегля
даденото признание, когато дейността на някое изповедание
нарушава законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 7. Изповеданията могат да строят и откриват за своите
нужди молитвени домове, както и да извършват публично в тях
религиозните си обреди и служби.
Религиозните служби и процесии на открито се подчиняват на
общите законни и административни разпореждания.
Чл. 8. Изповеданията могат да свикват за цялата страна или
за отделни области събори конференции, общи събрания и пр.,
които се подчиняват на общите закони и на административните
разпореждания.
Чл. 9. Всяко изповедание има отговорно пред държавата
ръководство.
В устава на всяко изповедание се установяват управителните
и представителните му органи и начинът на избирането или
назначаването им.
Свещенослужителите на изповедания, които поддържат
канонически отношения с чужбина не могат да встъпят в длъжност,
преди да бъдат утвърдени от министъра на външните работи.
Чл. 10. Свещенослужители и длъжностни лица в кое и да е
изповедание могат да бъдат само лица, които са български
граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права с
влязла в законна сила присъда.
Чл. 11. Изповеданията съобразно своите канони и догми могат
да уреждат дисциплинарни съвети за свещенослужителите си и за
другите църковни служители. Устройството и производственият ред
се определят в устава на изповеданието.
Наложените дисциплинарни наказания са недействителни, ако
противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 12. Свещенослужители, както и всички други служители на
изповеданията, които нарушават законите, обществения ред и
добрите нрави, или работят против демократическите уредби на
държавата, независимо от другата им отговорност, по предложение
на министъра на външните работи, могат да бъдат временно
отстранени от длъжност или уволнени. Отстраняването от длъжност
или уволнението се извършва незабавно от съответното
ръководство на изповеданието, щом получи за това предложение от
министъра на външните работи. Ако свещенослужителят не бъде
отстранен от изповедното ръководство, той се отстранява по
административен ред.
Чл. 13. Изповеданията събират приходи и извършват разходи
по бюджети, изготвени съгласно техните устави. При нужда
държавата може да субсидира издръжката им.
Изповеданията изпращат бюджетите се за сведение в
Министерството на външните работи.
Финансовата дейност на изповеданията подлежи на контрола
на държавните финансови органи, както всички обществени
организации в страната.
Чл. 14. Всяко изповедание може да открие с разрешение на
министъра на външните работи, средни или висши духовни училища
за подготовка на свещенослужители.
Устройството и програмите на учебните заведения се уреждат
със специален правилник, утвърден от министъра на външните
работи.
Изпращането на младежи за следване в духовни училища в
чужбина става само с разрешение на министъра на външните
работи.
Чл. 15. Всички органи на изповеданията са длъжни
своевременно да изпращат сведение на Министерството на
външните работи, издаваните от тях послания, окръжни и други
книжа и публикации с обществено значение.
Министърът на външните работи може да спре
разпространението или изпълнението на ония послания, окръжни и
други книжа и публикации с обществено значение, които
противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 16. Централните ръководни органи на изповеданията са
длъжни да се регистрират при Министерството на външните работи,
а ръководните органи на местните поделения – при местните
народни съвети, с поименно обозначение всички членове на същите
ръководни органи.
Чл. 17. В отношенията между изповеданията и органите на
държавната власт или на държавното управление, както и в
деловодството на отделните изповедания, официалният език и
български. В отношенията си към вярващите и при извършване на
обредите и службите си, те могат да си служат и с друг език.
Чл. 18. Споменаването на върховната държавна власт и
нейните органи от изповеданията при разните религиозни служби,
обреди и тържества, може да става само по предварително
одобрени изрази от Министерството на външните работи.
Чл. 19. Изповеданията съобщават в Министерството на
външните работи своите наименования, символични знаци и
печатите с които си служат.
Чл. 20. Образуването на дружества и организации с
религиозно-нравствена цел, както и издаването на печатни
произведения за религиозна просвета се подчиняват на общите
закони и административни разпореждания.
Възпитанието и организирането на децата и младежта се
извършва под собствените грижи на държавата и се намира извън
кръга на дейност на изповеданията и техните свещенослужители.

Чл. 21. Изповеданията не могат да откриват болници,
сиропиталища и други подобни заведения.
Заварените от закона такива заведения на изповеданията
преминават под управлението на Министерството на народното
здраве или на Министерството на труда и социалните грижи, а
движимите им и недвижими имущества стават държавна
собственост. На собствениците на тези имущества се дава
справедливо обезщетение, което се определя от комисия,
назначена от министъра на външните работи в състав:
представител на Министерството на външните работи,
представител на Министерството на финансите и представител на
народния съвет в района на който се намира имуществото.
Решенията на комисията подлежат на обжалване пред
областния сд, чието решение е окончателно.

Чл. 22. Изповеданията могат да поддържат връзки с
изповедания, учреждения, организации или официални лица, които
имат седалището или местожителството си извън пределите на
страната само с предварително разрешение на министъра на
външните работи.
Чл. 23. Изповеданията или техните поделения (ордени
конгрегации, мисии и пр.), които имат седалище в чужбина, не могат
да откриват в Народната република България свои поделения:
мисии, ордени, благотворителни и други заведения; заварените
такива се закриват в едномесечен срок от влизането в сила на
настоящия закон.
Всички имущества на закритите съгласно предходната алинея
поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения,
преминават в собственост на държавата срещу справедливо
обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по реда на
чл. 21 от настоящия закон.
Чл. 24. Изповеданията могат да получават материална помощ
и дарения само с разрешение на министъра на външните работи.
Чл. 25. Изповеданията, които имат имущества в чужбина се
представляват при сключване на спогодби за тия имущества от
Министерството на външните работи на Народната република
България. Последното също така защитава и религиозните
интереси на българските граждани в чужбина.
Чл. 26. Всяко изповядване на омраза на религиозна основа,
чрез слово, печат, действия или по друг начин, се наказва с
тъмничен затвор и с глоба до 10.000 лева.
Чл. 27. Който със сила или заплашване пречи на гражданите
или на признатите изповедания свободно да изповядват своята
вяра и да извършват религиозните си обреди и служби, с които не
се нарушават законите в страната, обществения ред или добрите
нрави се наказва с тъмничен затвор от 1 година.
Със същото наказание се наказва и този, който по същия
начин принуди някого да участва в религиозни обреди и служби на
някое изповедание.
Чл. 28. Който образува политически организации на
религиозна основа или който чрез слово, печат, действия или по
друг начин използва църквата и религията за пропаганда против
народната власт и нейните мероприятия, се наказва, ако не
подлежи на друго тежко наказание с тъмничен затвор.
Чл. 29. За неизпълнение разпоредбите на настоящия закон
виновният се наказва, независимо от наказанието по други закони, с
глоба до 10.000 лева, която се налага с постановление от
министъра на външните работи. Издаденото постановление може
да се обжалва по реда на книга 6, глава 5 от закона за
наказателното съдопроизводство.
Чл. 30. Всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а
така също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на
различните изповедания, доколкото не са уредени с настоящия
закон, се уреждат подробно със специални устави за всяко
изповедание. Тези устави се изработват от ръководителите на
отделните изповедания в съгласие със законите на Републиката и
се представят за утвърждение в Министерството на външните
работи в тримесечен срок, считан от деня на влизането в сила на
настоящия закон.
Ако представените за утвърждаване устави съдържат
постановления противни на законите, обществения ред и добрите
нрави в страната, министърът на външните работи може да поиска
тяхното премахване. В случай, че изповеданието не се съобрази с
такова искане, министърът на външните работи може да откаже
утвърждението на устава.
Чл. 31. В едномесечен срок от влизането в сила на настоящия
закон, централните ръководни органи на всички изповедания са
длъжни да представят в Министерството на външните работи
списъци с имената на своите религиозни представители и
свещенослужители; същите могат да останат на заеманите от тях
длъжности, ако за това няма възражение от министъра на външните
работи.
Възражения могат да бъдат направени против ония
свещенослужители, които не отговарят на изискванията на
настоящия закон.
Чл. 32. Настоящият закон отменя всички закони, устави,
правилници, наредби и пр., които му противоречат.
Настоящият указ да се облече с държавния печат на
министъра на външните работи.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на
външните работи.
Гр. София, 26 февруари 1949 година.
Председател на Президиума на Великото народно събрание:
Д-р М. Нейчев
Секретар на Президиума на Великото народно събрание:
Дамян п. Христов
Първообразният указ е облечен с държавния печат и
зарегистриран под № 9575 на 26 февруари 1949 година.
Пазител на държавния печат
Министър на правосъдието: Р. Найденов

Държавен вестник, бр. 48 от 1 март 1949 г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ИЗТОЧНИК:
www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t9/ZI.pdf